Всеки като малък , млад , не особено голям или както искате го наречете е написал поне по едно бяло стихче .Но това не ги прави поети 
След време по умните преминават към редовете на стегнатата премерена рима . Но и това не ги прави писатели . А кое прави човека писате….?Anyway това не е тематa.Та като всеки и моето велико аз е понаписвало по някое стихче 
да започенм с първото
писано спвциално за един мои близак Приятел ( MonKey ):
Напират чувства нейде там
Но ясно става ли от дума?
Нали за чувства дума няма
Във теб остават си до край
….
Във гняв се къпеше душата
Да мисли кой ли може в този час?
Умри или живей във мрака
Да бъдеш ти или да бъда аз
…….
Със Всеки ден ти по-далечен ставаш
И ту си тръгвап и после пак се връщаш
В очакване на нещо неразбрано
Ще разбереш ли щом аз го разбера ?
…..
В главата бум от мисли се върти
Душата пее , плаче и се радва
Решение в мига не вземай ти
Реши съдбата си и ми прости …….
Е аз като пълен гении директно съм почнала със римата 
